Oct 27, 2024, 11:28 AM

Има те

  Poetry » Love
554 0 0

Как само искам да дойдеш и до мене тихо да приседнеш...

Без да казваш нищо, болката ми от сърцето само с поглед да отнемеш. 

Поглед, пълен с вяра, с топлота и нежност

и внимание към всичко, без нито капчица небрежност.

Знам, че теб те има, там някъде си във безкрая

и ще ме окуражиш, за да престана да ридая.

Нищо, че в момента не мога да те видя с моите очи,

любовта ти се усеща в онези чисти, струящи навсякъде искри.

Заключвам се понякога дълбоко в себе си и сякаш й се крия,

но много ми се иска с нейна помощ болката си да отмия.

Знам, не съм сама, макар че често сякаш го забравям...

и всичко жизнерадостно и чисто дълбоко в себе си заравям.

Моля те, бъди до мен,

За да усетя, че пак изпълнен е със смисъл всеки ден.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Динева-Мишешка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...