27 окт. 2024 г., 11:28

Има те

550 0 0

Как само искам да дойдеш и до мене тихо да приседнеш...

Без да казваш нищо, болката ми от сърцето само с поглед да отнемеш. 

Поглед, пълен с вяра, с топлота и нежност

и внимание към всичко, без нито капчица небрежност.

Знам, че теб те има, там някъде си във безкрая

и ще ме окуражиш, за да престана да ридая.

Нищо, че в момента не мога да те видя с моите очи,

любовта ти се усеща в онези чисти, струящи навсякъде искри.

Заключвам се понякога дълбоко в себе си и сякаш й се крия,

но много ми се иска с нейна помощ болката си да отмия.

Знам, не съм сама, макар че често сякаш го забравям...

и всичко жизнерадостно и чисто дълбоко в себе си заравям.

Моля те, бъди до мен,

За да усетя, че пак изпълнен е със смисъл всеки ден.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Динева-Мишешка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...