6 jul 2011, 8:40

Имало едно време...

  Poesía
780 0 1

Имало едно време разделно,

в което всеки живеел отделно.

Някои се сещали Бога да молят,

когато останели боси и голи.

Други увивали в телени мрежи

своите чувства, мечти и стремежи;

копнеели скришно да бъдат разбрани,

в заплахи и цензура докрай омотани.

Трети пък търсели лесно спасение,

потъвайки бавно във сладко забвение.

На четвърти в палатите ставало тясно,

защото в сърцата им нямало място.

И всичко изсъхвало, щом се докосне

до някое зрънце от отровния посев.

От него израствали, недостойни и чужди,

хора обречени, изпаднали в нужда,

които живеели както си знаят,

не както трябва да бъде, а както желаят.

Не отстъпвали в спора, крещяли ,,Не може!’’,

дружелюбнo двулични, щом се наложи.

И по стар обичай и народна традиция

спорът свършвал със бой, а боят – в полицията.

 

На другия ден снощните

                                          ,,стари’’ съперници

се събуждали същите

                                     жалки мизерници.

А на запад се чудели

                                    как е възможно

да бродят престъпници

                                    из парламентарните ложи.

 

Ала има ли някъде в днешното време

поне един човек, на когото

                                               все още му дреме?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...