6.07.2011 г., 8:40

Имало едно време...

778 0 1

Имало едно време разделно,

в което всеки живеел отделно.

Някои се сещали Бога да молят,

когато останели боси и голи.

Други увивали в телени мрежи

своите чувства, мечти и стремежи;

копнеели скришно да бъдат разбрани,

в заплахи и цензура докрай омотани.

Трети пък търсели лесно спасение,

потъвайки бавно във сладко забвение.

На четвърти в палатите ставало тясно,

защото в сърцата им нямало място.

И всичко изсъхвало, щом се докосне

до някое зрънце от отровния посев.

От него израствали, недостойни и чужди,

хора обречени, изпаднали в нужда,

които живеели както си знаят,

не както трябва да бъде, а както желаят.

Не отстъпвали в спора, крещяли ,,Не може!’’,

дружелюбнo двулични, щом се наложи.

И по стар обичай и народна традиция

спорът свършвал със бой, а боят – в полицията.

 

На другия ден снощните

                                          ,,стари’’ съперници

се събуждали същите

                                     жалки мизерници.

А на запад се чудели

                                    как е възможно

да бродят престъпници

                                    из парламентарните ложи.

 

Ала има ли някъде в днешното време

поне един човек, на когото

                                               все още му дреме?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...