24 mar 2011, 14:12

Иманяри 

  Poesía
562 0 3



ИМАНЯРИ

Късна нощ. Среднощна доба.
Скрита е зад облаци луната.
Чува се потаен говор
и стържене на правата лопата.

Юнаци трима - в пот облени,
дълбаят тихо черната земя.
Ветрецът тих поклаща клони,
задява се със старата гора.

Излезе камък. После втори.
И череп се показа. После кост.
Копаят те - до кръста голи...
Използваха железен лост...

Разбиха и стените, пода
на древния славянски гроб,
че златото за тия хора
единственият беше Бог.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??