24 mar 2011, 14:12

Иманяри

  Poesía
697 0 3



ИМАНЯРИ

Късна нощ. Среднощна доба.
Скрита е зад облаци луната.
Чува се потаен говор
и стържене на правата лопата.

Юнаци трима - в пот облени,
дълбаят тихо черната земя.
Ветрецът тих поклаща клони,
задява се със старата гора.

Излезе камък. После втори.
И череп се показа. После кост.
Копаят те - до кръста голи...
Използваха железен лост...

Разбиха и стените, пода
на древния славянски гроб,
че златото за тия хора
единственият беше Бог.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...