Mar 24, 2011, 2:12 PM

Иманяри 

  Poetry
602 0 3



ИМАНЯРИ

Късна нощ. Среднощна доба.
Скрита е зад облаци луната.
Чува се потаен говор
и стържене на правата лопата.

Юнаци трима - в пот облени,
дълбаят тихо черната земя.
Ветрецът тих поклаща клони,
задява се със старата гора.

Излезе камък. После втори.
И череп се показа. После кост.
Копаят те - до кръста голи...
Използваха железен лост...

Разбиха и стените, пода
на древния славянски гроб,
че златото за тия хора
единственият беше Бог.

© Ник Желев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??