Иманяри
698
0
3
ИМАНЯРИ
Късна нощ. Среднощна доба.
Скрита е зад облаци луната.
Чува се потаен говор
и стържене на правата лопата.
Юнаци трима - в пот облени,
дълбаят тихо черната земя.
Ветрецът тих поклаща клони,
задява се със старата гора.
Излезе камък. После втори.
И череп се показа. После кост.
Копаят те - до кръста голи...
Използваха железен лост...
Разбиха и стените, пода
на древния славянски гроб,
че златото за тия хора
единственият беше Бог.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
