Иманяри
699
0
3
ИМАНЯРИ
Късна нощ. Среднощна доба.
Скрита е зад облаци луната.
Чува се потаен говор
и стържене на правата лопата.
Юнаци трима - в пот облени,
дълбаят тихо черната земя.
Ветрецът тих поклаща клони,
задява се със старата гора.
Излезе камък. После втори.
И череп се показа. После кост.
Копаят те - до кръста голи...
Използваха железен лост...
Разбиха и стените, пода
на древния славянски гроб,
че златото за тия хора
единственият беше Бог.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ник Желев Все права защищены
