Импресия

Poesía

603 5 16

Разстилат се златни коси на русалка,

излязла е боса от житно поле.

Смехът се разлива от щастие, пълен

от чистия въздух от тебе, море!

Морето е златно! Събрало вълните -

от вятър, надежди, звезди и луна.

Русалката тича, развяла в косите си -

земното щастие - море от мечти !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Соларе (Румяна Друмева)

Благодаря ти, Бени! Много мило, че отдели от времето си за да се отбиеш при мен! Благодаря ти!
,

2020-12-18T00:29:59+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Колко красиво си го нарисувала, Руми!...
Прочетох с удоволствие!

2020-12-18T00:22:38+02:00
Eipril (Хари Спасов)

Може би Русалската се стеле...

2020-11-01T02:37:49+02:00
Соларе (Румяна Друмева)

Благодаря Хари, най- вече за надникването в моята страничка и оставения въпрос! Бягането е за скорост, а тичането- за удоволствие, може и да не сте съгласни! Важно е движението! Прекрасен ден, Хари с усмивки и творчески идеи!

2020-09-26T07:33:49+03:00
Eipril (Хари Спасов)

Тича ли русалката? Или бяга?

2020-09-26T02:07:08+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0