ВаняИ (Ваня Иванова) ВаняИ (Ваня Иванова)
9 140
3 jun 2015, 21:22

In memorial

1.1K 0 8

Тука, вечно вали за душите,

от които струи самота;

Бистри капки потъват в земята,

сякаш мият от нея скръбта,

а цветята -

виновно, насила,

и съвсем неуместно цъфтят.

Цветовете приличат на вечност,

не излъчват дори аромат,

неприели жестокия жребий

да изпращат в последния път.

Тука всичко мирише на вечност!

Вечността ли мирише на смърт?

 

Боже мой!

Колко мъка е скрита

в тази черна и лепкава пръст!

Колко болки, илюзии разбити

се побират в два метра 

и кръст!

                                           

                                30.05.2015

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0