ВаняИ (Ваня Иванова) ВаняИ (Ваня Иванова)
9 139
3 jun 2015, 21:22

In memorial

1.1K 0 8

Тука, вечно вали за душите,

от които струи самота;

Бистри капки потъват в земята,

сякаш мият от нея скръбта,

а цветята -

виновно, насила,

и съвсем неуместно цъфтят.

Цветовете приличат на вечност,

не излъчват дори аромат,

неприели жестокия жребий

да изпращат в последния път.

Тука всичко мирише на вечност!

Вечността ли мирише на смърт?

 

Боже мой!

Колко мъка е скрита

в тази черна и лепкава пръст!

Колко болки, илюзии разбити

се побират в два метра 

и кръст!

                                           

                                30.05.2015

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0