In memorial
Тука, вечно вали за душите,
от които струи самота;
Бистри капки потъват в земята,
сякаш мият от нея скръбта,
а цветята -
виновно, насила,
и съвсем неуместно цъфтят.
Цветовете приличат на вечност,
не излъчват дори аромат,
неприели жестокия жребий
да изпращат в последния път.
Тука всичко мирише на вечност!
Вечността ли мирише на смърт?
Боже мой!
Колко мъка е скрита
в тази черна и лепкава пръст!
Колко болки, илюзии разбити
се побират в два метра
и кръст!
30.05.2015
© Ваня Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Яки!
-
За мен най-силно въздействат въпросите, които поставяш.
Навярно всеки открива своите отговори. Аз открих моите и благодаря за това! -
Благодаря ви,приятели!
-
Чета го дни наред вече.
Исках да кажа нещо, но не мога... само чувствам.
! -
Страшна истина,казана по такъв хубав начин!Поздравявам те!
-
Силни чувства, прекрасно и образно изразени в това стихотворение, браво, Ваня!
-
Много силно Ваня - толкова истини си казала, които болят, но са нужни.Финалът ти е неповторим:
" Колко болки, илюзии разбити
се побират в два метра
и кръст!"
Поздравявам те и ти пожелавам по-ведро настроение! -
Тук всеки израз казва много.
И болка, и философия...
Браво, Ваня! -
Попиля ме.Днес бяха 40 на един от най-добрите хора,които познавам.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
