ВаняИ (Ваня Иванова) ВаняИ (Ваня Иванова)
9 139
Jun 3, 2015, 9:22 PM

In memorial

1.1K 0 8

Тука, вечно вали за душите,

от които струи самота;

Бистри капки потъват в земята,

сякаш мият от нея скръбта,

а цветята -

виновно, насила,

и съвсем неуместно цъфтят.

Цветовете приличат на вечност,

не излъчват дори аромат,

неприели жестокия жребий

да изпращат в последния път.

Тука всичко мирише на вечност!

Вечността ли мирише на смърт?

 

Боже мой!

Колко мъка е скрита

в тази черна и лепкава пръст!

Колко болки, илюзии разбити

се побират в два метра 

и кръст!

                                           

                                30.05.2015

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.2K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0