Тука, вечно вали за душите,
от които струи самота;
Бистри капки потъват в земята,
сякаш мият от нея скръбта,
а цветята -
виновно, насила,
и съвсем неуместно цъфтят.
Цветовете приличат на вечност,
не излъчват дори аромат,
неприели жестокия жребий
да изпращат в последния път.
Тука всичко мирише на вечност! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up