ВаняИ (Ваня Иванова)
137 3096
3 июн. 2015 г., 21:22

In memorial 

  Поэзия » Философская
685 0 8

Тука, вечно вали за душите,

от които струи самота;

Бистри капки потъват в земята,

сякаш мият от нея скръбта,

а цветята -

виновно, насила,

и съвсем неуместно цъфтят.

Цветовете приличат на вечност,

не излъчват дори аромат,

неприели жестокия жребий

да изпращат в последния път.

Тука всичко мирише на вечност!

Вечността ли мирише на смърт?

 

Боже мой!

Колко мъка е скрита

в тази черна и лепкава пръст!

Колко болки, илюзии разбити

се побират в два метра 

и кръст!

                                           

                                30.05.2015

 

 

© Ваня Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Яки!
  • За мен най-силно въздействат въпросите, които поставяш.
    Навярно всеки открива своите отговори. Аз открих моите и благодаря за това!
  • Благодаря ви,приятели!
  • Чета го дни наред вече.
    Исках да кажа нещо, но не мога... само чувствам.
    !
  • Страшна истина,казана по такъв хубав начин!Поздравявам те!
  • Много силно Ваня - толкова истини си казала, които болят, но са нужни.Финалът ти е неповторим:
    " Колко болки, илюзии разбити
    се побират в два метра
    и кръст!"
    Поздравявам те и ти пожелавам по-ведро настроение!
  • Тук всеки израз казва много.
    И болка, и философия...
    Браво, Ваня!
  • Попиля ме.Днес бяха 40 на един от най-добрите хора,които познавам.
Предложения
: ??:??