In memorial
Тука, вечно вали за душите,
от които струи самота;
Бистри капки потъват в земята,
сякаш мият от нея скръбта,
а цветята -
виновно, насила,
и съвсем неуместно цъфтят.
Цветовете приличат на вечност,
не излъчват дори аромат,
неприели жестокия жребий
да изпращат в последния път.
Тука всичко мирише на вечност!
Вечността ли мирише на смърт?
Боже мой!
Колко мъка е скрита
в тази черна и лепкава пръст!
Колко болки, илюзии разбити
се побират в два метра
и кръст!
30.05.2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
