"Да живеем с надеждата, че можем да спретнем оазис в човешката душа, за да не отпуснем безпомощно ръце пред пустинята на времето"
Р.Босев
Тялото е вече на паважа,
а душата се издига безтегловна
над море, река, над извор, даже
и над капките дъждовни.
Над небето, над планети,
над галактики далечни,
до оазис, който свети
сред пустини безчовечни.
Там ще седне тя до красотата
на душите нежни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse