Jun 27, 2005, 4:04 PM
In Memoriam (На Росен Босев)
"Да живеем с надеждата, че можем да спретнем оазис в човешката душа, за да не отпуснем безпомощно ръце пред пустинята на времето"
Р.Босев
Тялото е вече на паважа,
а душата се издига безтегловна
над море, река, над извор, даже
и над капките дъждовни.
Над небето, над планети,
над галактики далечни,
до оазис, който свети
сред пустини безчовечни.
Там ще седне тя до красотата
на душите нежни.
Ще отпрати самотата
и ще бъде вечна!
Р.Босев
Тялото е вече на паважа,
а душата се издига безтегловна
над море, река, над извор, даже
и над капките дъждовни.
Над небето, над планети,
над галактики далечни,
до оазис, който свети
сред пустини безчовечни.
Там ще седне тя до красотата
на душите нежни.
Ще отпрати самотата
и ще бъде вечна!
© Георги Динински All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
много е хубаво и истинско и всеки които е преживял такава загуба може да го разбере
-
Хубаво е, но края малко издиша!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
