In Memoriam (На Росен Босев)
"Да живеем с надеждата, че можем да спретнем оазис в човешката душа, за да не отпуснем безпомощно ръце пред пустинята на времето"
Р.Босев
Тялото е вече на паважа,
а душата се издига безтегловна
над море, река, над извор, даже
и над капките дъждовни.
Над небето, над планети,
над галактики далечни,
до оазис, който свети
сред пустини безчовечни.
Там ще седне тя до красотата
на душите нежни.
Ще отпрати самотата
и ще бъде вечна!
Р.Босев
Тялото е вече на паважа,
а душата се издига безтегловна
над море, река, над извор, даже
и над капките дъждовни.
Над небето, над планети,
над галактики далечни,
до оазис, който свети
сред пустини безчовечни.
Там ще седне тя до красотата
на душите нежни.
Ще отпрати самотата
и ще бъде вечна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
