27.06.2005 г., 16:04 ч.

In Memoriam (На Росен Босев) 

  Поезия
860 0 2
"Да живеем с надеждата, че можем да спретнем оазис в човешката душа, за да не отпуснем безпомощно ръце пред пустинята на времето"
Р.Босев

Тялото е вече на паважа,
а душата се издига безтегловна
над море, река, над извор, даже
и над капките дъждовни.
Над небето, над планети,
над галактики далечни,
до оазис, който свети
сред пустини безчовечни.
Там ще седне тя до красотата
на душите нежни.
Ще отпрати самотата
и ще бъде вечна!

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много е хубаво и истинско и всеки които е преживял такава загуба може да го разбере
  • Хубаво е, но края малко издиша!
Предложения
: ??:??