13 mar 2010, 20:48

Инфантилно

  Poesía » Otra
923 0 1

Ще понапиша тези редове,

изплакани за детство тихо,

където мие пустош брегове

и пошлостта не дебне скрито.

 

Ще начертая къщата от моите  мечти,

с дъга и облаче в небето,

с което в дъжд от радостни лъжи,

играе си в илюзии детето.

 

А после ще се просна в калта,

ръка подадена аз ще отблъсна,

животът проста е игра,

ще стана пак, за работа ще се обръсна.

 

И влакчето ще нарисувам там,

едно такова весело, чевръсто,

с пътници... и няма да съм сам,

пътувайки в поле околовръстно.

 

Пак слънчице ще грее, знам,

в пролетна омара белопръста,

а после пак ще бъда сам,

ще стана и за работа ще се обръсна.

 

Навярно някой ден ще съжаля,

че в картинката не съм останал,

в онази, чистата игра,

и нищичко не съм запазил.

 

Но утре пак ще стана аз,

за работа ще се обръсна,

за себе си ще бъда нежелан,

на другите ли... май ще им омръзна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Шмугарски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...