Инфантилно
Ще понапиша тези редове,
изплакани за детство тихо,
където мие пустош брегове
и пошлостта не дебне скрито.
Ще начертая къщата от моите мечти,
с дъга и облаче в небето,
с което в дъжд от радостни лъжи,
играе си в илюзии детето.
А после ще се просна в калта,
ръка подадена аз ще отблъсна,
животът проста е игра,
ще стана пак, за работа ще се обръсна.
И влакчето ще нарисувам там,
едно такова весело, чевръсто,
с пътници... и няма да съм сам,
пътувайки в поле околовръстно.
Пак слънчице ще грее, знам,
в пролетна омара белопръста,
а после пак ще бъда сам,
ще стана и за работа ще се обръсна.
Навярно някой ден ще съжаля,
че в картинката не съм останал,
в онази, чистата игра,
и нищичко не съм запазил.
Но утре пак ще стана аз,
за работа ще се обръсна,
за себе си ще бъда нежелан,
на другите ли... май ще им омръзна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Шмугарски Всички права запазени