Mar 13, 2010, 8:48 PM

Инфантилно

  Poetry » Other
922 0 1

Ще понапиша тези редове,

изплакани за детство тихо,

където мие пустош брегове

и пошлостта не дебне скрито.

 

Ще начертая къщата от моите  мечти,

с дъга и облаче в небето,

с което в дъжд от радостни лъжи,

играе си в илюзии детето.

 

А после ще се просна в калта,

ръка подадена аз ще отблъсна,

животът проста е игра,

ще стана пак, за работа ще се обръсна.

 

И влакчето ще нарисувам там,

едно такова весело, чевръсто,

с пътници... и няма да съм сам,

пътувайки в поле околовръстно.

 

Пак слънчице ще грее, знам,

в пролетна омара белопръста,

а после пак ще бъда сам,

ще стана и за работа ще се обръсна.

 

Навярно някой ден ще съжаля,

че в картинката не съм останал,

в онази, чистата игра,

и нищичко не съм запазил.

 

Но утре пак ще стана аз,

за работа ще се обръсна,

за себе си ще бъда нежелан,

на другите ли... май ще им омръзна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Шмугарски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...