Инфаркт
Железен камък падна
на гърдите ми,
а градушка в нозете
се разбива.
Дизайнерът човешки
взор отправя,
а светликът постепенно
чезне!
Оставам сам
в безизходната улица,
а крехката надежда
сублимация търпи.
Последен взор с вик
изпълнен аз отправям,
но Господ друг
канал подслушва!
А градушката, в дъжд
преминала, последните
следи отмила,
и камъкът пременил се в
ламарина!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Колев Todos los derechos reservados
