24 may 2017, 0:24

Инфаркт 

  Poesía » Filosófica, Versos blancos
651 1 0
Железен камък падна
на гърдите ми,
а градушка в нозете
се разбива.
Дизайнерът човешки
взор отправя,
а светликът постепенно
чезне!
Оставам сам
в безизходната улица,
а крехката надежда
сублимация търпи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Колев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??