Инфаркт

24 may 2017, 0:24

Poesía » Filosófica, Versos blancos

559 1 0

Железен камък падна

на гърдите ми,

а градушка в нозете

се разбива.

Дизайнерът човешки

взор отправя,

а светликът постепенно

чезне!

Оставам сам

в безизходната улица,

а крехката надежда

сублимация търпи.

Последен взор с вик

изпълнен аз отправям,

но Господ друг

канал подслушва!

А градушката, в дъжд

преминала, последните

следи отмила,

и камъкът пременил се в

ламарина!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.