Железен камък падна
на гърдите ми,
а градушка в нозете
се разбива.
Дизайнерът човешки
взор отправя,
а светликът постепенно
чезне!
Оставам сам
в безизходната улица,
а крехката надежда
сублимация търпи.
Последен взор с вик
изпълнен аз отправям,
но Господ друг
канал подслушва!
А градушката, в дъжд
преминала, последните
следи отмила,
и камъкът пременил се в
ламарина!
© Георги Колев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
