24 мая 2017 г., 00:24

Инфаркт 

  Поэзия » Философская, Белые стихи
652 1 0
Железен камък падна
на гърдите ми,
а градушка в нозете
се разбива.
Дизайнерът човешки
взор отправя,
а светликът постепенно
чезне!
Оставам сам
в безизходната улица,
а крехката надежда
сублимация търпи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Колев Все права защищены

Предложения
: ??:??