Gosh_Kolev (Георги Колев)
2 0
24 мая 2017 г., 00:24

Инфаркт 

  Поэзия » Философская, Белые стихи
558 1 0

Железен камък падна

на гърдите ми,

а градушка в нозете

се разбива.

 

Дизайнерът човешки

взор отправя,

а светликът постепенно

чезне!

 

Оставам сам

в безизходната улица,

а крехката надежда

сублимация търпи.

 

Последен взор с вик

изпълнен аз отправям,

но Господ друг

канал подслушва!

 

А градушката, в дъжд

преминала, последните

следи отмила,

и камъкът пременил се в

ламарина!

 

 

© Георги Колев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??