Инфаркт
Железен камък падна
на гърдите ми,
а градушка в нозете
се разбива.
Дизайнерът човешки
взор отправя,
а светликът постепенно
чезне!
Оставам сам
в безизходната улица,
а крехката надежда
сублимация търпи.
Последен взор с вик
изпълнен аз отправям,
но Господ друг
канал подслушва!
А градушката, в дъжд
преминала, последните
следи отмила,
и камъкът пременил се в
ламарина!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Колев Все права защищены
