24.05.2017 г., 0:24 ч.

Инфаркт 

  Поезия » Философска, Бели стихове
650 1 0
Железен камък падна
на гърдите ми,
а градушка в нозете
се разбива.
Дизайнерът човешки
взор отправя,
а светликът постепенно
чезне!
Оставам сам
в безизходната улица,
а крехката надежда
сублимация търпи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Колев Всички права запазени

Предложения
: ??:??