19 oct 2011, 11:33

Инфарктен ключ

  Poesía » Otra
1.1K 0 39

 

 

 

           ИНФАРКТЕН КЛЮЧ

 

 

Това е моят дом... Но аз не смея

вратата му самотна да отключа.

Тук вече само спомени живеят.

Не вярват, че животът ще се случи.

 

Ръцете ми задъхани се чудят

защо ключът е побелял инфарктно.

Една огромна черна пеперуда

открадна мама... Няма път обратен.

 

Тя, милата, ме чакаше на прага

и криеше сълзите си в усмивка.

Днес мъката въжето свое стяга,

от моите очи сълзите бликат.

 

Промушвам се през портата страхливо

и светвам... Но се стряскам като в тъмно!

Дали ще мога да остана жива

и как без  мама  тука ще осъмна?

 

 

17.10.2011

Ямбол

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...