Инфарктен ключ
ИНФАРКТЕН КЛЮЧ
Това е моят дом... Но аз не смея
вратата му самотна да отключа.
Тук вече само спомени живеят.
Не вярват, че животът ще се случи.
Ръцете ми задъхани се чудят
защо ключът е побелял инфарктно.
Една огромна черна пеперуда
открадна мама... Няма път обратен.
Тя, милата, ме чакаше на прага
и криеше сълзите си в усмивка.
Днес мъката въжето свое стяга,
от моите очи сълзите бликат.
Промушвам се през портата страхливо
и светвам... Но се стряскам като в тъмно!
Дали ще мога да остана жива
и как без мама тука ще осъмна?
17.10.2011
Ямбол
© Мария Панайотова All rights reserved.
