преди да се превърне в ден
нощта в прозореца се спря
огледа пламналото си лице
намръщи се на дългата коса
надникна в сянката на сън
прибра последната звезда
усмихна се на нещо свое
и смигнаха си с вярната луна
полекичка запътиха се двете
към билото на онзи хоризонт
докоснаха за миг ръцете си
едва тогава слънцето изгря
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.