Иносказателно
преди да се превърне в ден
нощта в прозореца се спря
огледа пламналото си лице
намръщи се на дългата коса
надникна в сянката на сън
прибра последната звезда
усмихна се на нещо свое
и смигнаха си с вярната луна
полекичка запътиха се двете
към билото на онзи хоризонт
докоснаха за миг ръцете си
едва тогава слънцето изгря
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
