30 ene 2008, 20:57

Интернетно обичане

  Poesía
652 0 2

Като прокажени с греха сме се срастнали.

Посрещаме нощта интернетно откраднали.

И пак сме си длъжни, че не се обичаме.

А в гротеските само на себе си приличаме.

Навличаме дрипи от думи фалшиви.

С екранно актьорство си разменяме даже обиди.

Телата си в страсти на луди обличаме

и сме като на театър, в който само ние надничаме.

Пред другите важни за нас сме грижливо гримирани.

С ухания от предателства се надяваме, че сме обичани.

И гледаме с поглед да не привличаме

в оскъдица прикриващото си двуличие.

При първа възможност на всички доказваме

колко сме чисти и с чара си пленяваме.

Усмивките греят по лицата ни тържествено

и знаем, че трябва ни истинска обич,

в която да вярваме, за да не се нараняваме.

Таня Кирилова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...