30 ene 2008, 20:57

Интернетно обичане

  Poesía
654 0 2

Като прокажени с греха сме се срастнали.

Посрещаме нощта интернетно откраднали.

И пак сме си длъжни, че не се обичаме.

А в гротеските само на себе си приличаме.

Навличаме дрипи от думи фалшиви.

С екранно актьорство си разменяме даже обиди.

Телата си в страсти на луди обличаме

и сме като на театър, в който само ние надничаме.

Пред другите важни за нас сме грижливо гримирани.

С ухания от предателства се надяваме, че сме обичани.

И гледаме с поглед да не привличаме

в оскъдица прикриващото си двуличие.

При първа възможност на всички доказваме

колко сме чисти и с чара си пленяваме.

Усмивките греят по лицата ни тържествено

и знаем, че трябва ни истинска обич,

в която да вярваме, за да не се нараняваме.

Таня Кирилова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...