30.01.2008 г., 20:57

Интернетно обичане

650 0 2

Като прокажени с греха сме се срастнали.

Посрещаме нощта интернетно откраднали.

И пак сме си длъжни, че не се обичаме.

А в гротеските само на себе си приличаме.

Навличаме дрипи от думи фалшиви.

С екранно актьорство си разменяме даже обиди.

Телата си в страсти на луди обличаме

и сме като на театър, в който само ние надничаме.

Пред другите важни за нас сме грижливо гримирани.

С ухания от предателства се надяваме, че сме обичани.

И гледаме с поглед да не привличаме

в оскъдица прикриващото си двуличие.

При първа възможност на всички доказваме

колко сме чисти и с чара си пленяваме.

Усмивките греят по лицата ни тържествено

и знаем, че трябва ни истинска обич,

в която да вярваме, за да не се нараняваме.

Таня Кирилова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...