30 янв. 2008 г., 20:57

Интернетно обичане

655 0 2

Като прокажени с греха сме се срастнали.

Посрещаме нощта интернетно откраднали.

И пак сме си длъжни, че не се обичаме.

А в гротеските само на себе си приличаме.

Навличаме дрипи от думи фалшиви.

С екранно актьорство си разменяме даже обиди.

Телата си в страсти на луди обличаме

и сме като на театър, в който само ние надничаме.

Пред другите важни за нас сме грижливо гримирани.

С ухания от предателства се надяваме, че сме обичани.

И гледаме с поглед да не привличаме

в оскъдица прикриващото си двуличие.

При първа възможност на всички доказваме

колко сме чисти и с чара си пленяваме.

Усмивките греят по лицата ни тържествено

и знаем, че трябва ни истинска обич,

в която да вярваме, за да не се нараняваме.

Таня Кирилова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...