26 feb 2013, 8:07

Интервал 

  Poesía
549 0 3

Интервал­... От време.

На прогнилия ми сал

съм привързал утрото – и ветровете.

Но попътният не е ли с мен,

няма как да го достигна;

там напред, далеч пред нас,

пустия мухлясал бряг –

на агностицизма.

Твърд метал... И сажди.

Мирисът на овъглена плът

никога не се забравя – дращи.

Щом личи, е неразделна част –

белегът... И вътре в нас

вие хищната сирена:

,,По-добре умри в екстаз!”

,,По-добре бъди мишена!”

В този жалък интервал –

от обезценено време.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??