26.02.2013 г., 8:07 ч.

Интервал 

  Поезия
584 0 3

Интервал­... От време.

На прогнилия ми сал

съм привързал утрото – и ветровете.

Но попътният не е ли с мен,

няма как да го достигна;

там напред, далеч пред нас,

пустия мухлясал бряг –

на агностицизма.

Твърд метал... И сажди.

Мирисът на овъглена плът

никога не се забравя – дращи.

Щом личи, е неразделна част –

белегът... И вътре в нас

вие хищната сирена:

,,По-добре умри в екстаз!”

,,По-добре бъди мишена!”

В този жалък интервал –

от обезценено време.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??