26 февр. 2013 г., 08:07

Интервал 

  Поэзия
582 0 3

Интервал­... От време.

На прогнилия ми сал

съм привързал утрото – и ветровете.

Но попътният не е ли с мен,

няма как да го достигна;

там напред, далеч пред нас,

пустия мухлясал бряг –

на агностицизма.

Твърд метал... И сажди.

Мирисът на овъглена плът

никога не се забравя – дращи.

Щом личи, е неразделна част –

белегът... И вътре в нас

вие хищната сирена:

,,По-добре умри в екстаз!”

,,По-добре бъди мишена!”

В този жалък интервал –

от обезценено време.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??