Интервал
Интервал... От време.
На прогнилия ми сал
съм привързал утрото – и ветровете.
Но попътният не е ли с мен,
няма как да го достигна;
там напред, далеч пред нас,
пустия мухлясал бряг –
на агностицизма.
Твърд метал... И сажди.
Мирисът на овъглена плът
никога не се забравя – дращи.
Щом личи, е неразделна част –
белегът... И вътре в нас
вие хищната сирена:
,,По-добре умри в екстаз!”
,,По-добре бъди мишена!”
В този жалък интервал –
от обезценено време.
© Константин Дренски All rights reserved.
