30 ene 2016, 21:38  

Съкровено

  Poesía
941 2 23

 

Щастлив съм - зная само ти си
последното кокиче в моя път!
Поникна в есенна амнистия
по рохкия житейски кръстопът.

Сърцето ми е птица устремена
за глътка въздух под оловното небе,
в една враждебнотягостна вселена,
на края на която срещна теб.

Бъди до мен - единствено причастие
на уморената от блудстване душа.
Стани частицата вълшебно щастие,
преди със собствената смърт да съгреша.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко красиво е бялото цвете...Красив ден!
  • Благодаря ви за вниманието, Сеси и Катя! Желая ви щастие и творчески инвенции!
  • Беше удоволствие да прочета! Малко завидях на лирическия! Поздрави и усмивки от мен!
  • Благодаря ти за тези хубави думи, Руми, както и за това, че оцени скромния ми текст!
    Искрено се зарадвах, че стихът ми ти е харесал. Да е много хубава неделната ти вечер, а също и новата седмица от утре!
  • Истинска изповед към любимата жена, отправена с много любов и нежност!
    Чета те с удоволствие! Поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...