30 янв. 2016 г., 21:38  

Съкровено

943 2 23

 

Щастлив съм - зная само ти си
последното кокиче в моя път!
Поникна в есенна амнистия
по рохкия житейски кръстопът.

Сърцето ми е птица устремена
за глътка въздух под оловното небе,
в една враждебнотягостна вселена,
на края на която срещна теб.

Бъди до мен - единствено причастие
на уморената от блудстване душа.
Стани частицата вълшебно щастие,
преди със собствената смърт да съгреша.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко красиво е бялото цвете...Красив ден!
  • Благодаря ви за вниманието, Сеси и Катя! Желая ви щастие и творчески инвенции!
  • Беше удоволствие да прочета! Малко завидях на лирическия! Поздрави и усмивки от мен!
  • Благодаря ти за тези хубави думи, Руми, както и за това, че оцени скромния ми текст!
    Искрено се зарадвах, че стихът ми ти е харесал. Да е много хубава неделната ти вечер, а също и новата седмица от утре!
  • Истинска изповед към любимата жена, отправена с много любов и нежност!
    Чета те с удоволствие! Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...