30.01.2016 г., 21:38  

Съкровено

936 2 23

 

Щастлив съм - зная само ти си
последното кокиче в моя път!
Поникна в есенна амнистия
по рохкия житейски кръстопът.

Сърцето ми е птица устремена
за глътка въздух под оловното небе,
в една враждебнотягостна вселена,
на края на която срещна теб.

Бъди до мен - единствено причастие
на уморената от блудстване душа.
Стани частицата вълшебно щастие,
преди със собствената смърт да съгреша.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко красиво е бялото цвете...Красив ден!
  • Благодаря ви за вниманието, Сеси и Катя! Желая ви щастие и творчески инвенции!
  • Беше удоволствие да прочета! Малко завидях на лирическия! Поздрави и усмивки от мен!
  • Благодаря ти за тези хубави думи, Руми, както и за това, че оцени скромния ми текст!
    Искрено се зарадвах, че стихът ми ти е харесал. Да е много хубава неделната ти вечер, а също и новата седмица от утре!
  • Истинска изповед към любимата жена, отправена с много любов и нежност!
    Чета те с удоволствие! Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...