Щастлив съм - зная само ти си
последното кокиче в моя път!
Поникна в есенна амнистия
по рохкия житейски кръстопът.
Сърцето ми е птица устремена
за глътка въздух под оловното небе,
в една враждебнотягостна вселена,
на края на която срещна теб.
Бъди до мен - единствено причастие
на уморената от блудстване душа.
Стани частицата вълшебно щастие,
преди със собствената смърт да съгреша.
© Младен Мисана All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
