15 dic 2010, 15:48

Ириси в зенита...

1.1K 0 8

Едва сега разбрах, едва сега

какво е да потъна в нежността ти –

мълчание след ек и дъх на нар...

Рапсодия в карминено и златно.

Това си ти, Любов, жадуван и дочакан.

 

За първи път усетих как боли,

какво е пак жената да се ражда -

откос небе в кошутена следа,

сред дъх на лавандула и на жажда...

До тебе, Обич моя, и нощта е в багри.

 

Едва сега разбрах, едва сега –

защо съм  тук,  защо съм  на Земята.

За да те срещна, святост неотпита,

и да ме имаш – цвете сред ръжта.

За да сме Ние  - аз и ти –

два ириса в зенита...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Роси, много ти благодаря за оценката! Високо ценя мнението ти! Твоят подпис под стиховете ми, е винаги удоволствие за мен. Поздрави, мила!
    ---
    Трогната съм от възторга ти, Нина! Благодаря ти, че си тук, благодаря ти за прекрасната следа, която оставяш! Поздрави!
  • Много ми харесват твоите стихове, Людмила! Благодаря за духовната наслада!
  • Ели, благодаря ти! Радва ме вниманието ти! Поздрави!
    ---
    Благодаря ти, скъпа Маги! Високо ценя мнението ти - и на поет, и на приятел.
    Толкова много означаваш за мен, мила! И аз те прегръщам с обич!!!
    ---
    Изключително ме радва оценката ти, Оги! Благодаря ти!
    ---
    Да, единствено любовта е тази, която ни кара да се чувстваме истински и живи. Руми, благодаря ти, мила! Прегръщам те!
    ---
    Много се радвам, че ти хареса, Ивон! Поздрави, чудесна!
  • Хареса ми!
  • Любовта създава всичко най хубаво-и чувства и святост и поезия! Няма нищо по-велико от нея!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...