15 dic 2010, 15:48

Ириси в зенита...

1.1K 0 8

Едва сега разбрах, едва сега

какво е да потъна в нежността ти –

мълчание след ек и дъх на нар...

Рапсодия в карминено и златно.

Това си ти, Любов, жадуван и дочакан.

 

За първи път усетих как боли,

какво е пак жената да се ражда -

откос небе в кошутена следа,

сред дъх на лавандула и на жажда...

До тебе, Обич моя, и нощта е в багри.

 

Едва сега разбрах, едва сега –

защо съм  тук,  защо съм  на Земята.

За да те срещна, святост неотпита,

и да ме имаш – цвете сред ръжта.

За да сме Ние  - аз и ти –

два ириса в зенита...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Роси, много ти благодаря за оценката! Високо ценя мнението ти! Твоят подпис под стиховете ми, е винаги удоволствие за мен. Поздрави, мила!
    ---
    Трогната съм от възторга ти, Нина! Благодаря ти, че си тук, благодаря ти за прекрасната следа, която оставяш! Поздрави!
  • Много ми харесват твоите стихове, Людмила! Благодаря за духовната наслада!
  • Ели, благодаря ти! Радва ме вниманието ти! Поздрави!
    ---
    Благодаря ти, скъпа Маги! Високо ценя мнението ти - и на поет, и на приятел.
    Толкова много означаваш за мен, мила! И аз те прегръщам с обич!!!
    ---
    Изключително ме радва оценката ти, Оги! Благодаря ти!
    ---
    Да, единствено любовта е тази, която ни кара да се чувстваме истински и живи. Руми, благодаря ти, мила! Прегръщам те!
    ---
    Много се радвам, че ти хареса, Ивон! Поздрави, чудесна!
  • Хареса ми!
  • Любовта създава всичко най хубаво-и чувства и святост и поезия! Няма нищо по-велико от нея!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...