Ириси в зенита...
Едва сега разбрах, едва сега
какво е да потъна в нежността ти –
мълчание след ек и дъх на нар...
Рапсодия в карминено и златно.
Това си ти, Любов, жадуван и дочакан.
За първи път усетих как боли,
какво е пак жената да се ражда -
откос небе в кошутена следа,
сред дъх на лавандула и на жажда...
До тебе, Обич моя, и нощта е в багри.
Едва сега разбрах, едва сега –
защо съм тук, защо съм на Земята.
За да те срещна, святост неотпита,
и да ме имаш – цвете сред ръжта.
За да сме Ние - аз и ти –
два ириса в зенита...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
