15 дек. 2010 г., 15:48

Ириси в зенита...

1.1K 0 8

Едва сега разбрах, едва сега

какво е да потъна в нежността ти –

мълчание след ек и дъх на нар...

Рапсодия в карминено и златно.

Това си ти, Любов, жадуван и дочакан.

 

За първи път усетих как боли,

какво е пак жената да се ражда -

откос небе в кошутена следа,

сред дъх на лавандула и на жажда...

До тебе, Обич моя, и нощта е в багри.

 

Едва сега разбрах, едва сега –

защо съм  тук,  защо съм  на Земята.

За да те срещна, святост неотпита,

и да ме имаш – цвете сред ръжта.

За да сме Ние  - аз и ти –

два ириса в зенита...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Роси, много ти благодаря за оценката! Високо ценя мнението ти! Твоят подпис под стиховете ми, е винаги удоволствие за мен. Поздрави, мила!
    ---
    Трогната съм от възторга ти, Нина! Благодаря ти, че си тук, благодаря ти за прекрасната следа, която оставяш! Поздрави!
  • Много ми харесват твоите стихове, Людмила! Благодаря за духовната наслада!
  • Ели, благодаря ти! Радва ме вниманието ти! Поздрави!
    ---
    Благодаря ти, скъпа Маги! Високо ценя мнението ти - и на поет, и на приятел.
    Толкова много означаваш за мен, мила! И аз те прегръщам с обич!!!
    ---
    Изключително ме радва оценката ти, Оги! Благодаря ти!
    ---
    Да, единствено любовта е тази, която ни кара да се чувстваме истински и живи. Руми, благодаря ти, мила! Прегръщам те!
    ---
    Много се радвам, че ти хареса, Ивон! Поздрави, чудесна!
  • Хареса ми!
  • Любовта създава всичко най хубаво-и чувства и святост и поезия! Няма нищо по-велико от нея!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...