Ирпния

23 sept 2018, 10:13

Poesía

478 0 0

Всичко в теб говори за любов,

а с нея си говорим на един език.

Знаем се добре, но не съм готов

да те поделя дори за кратък миг.

Ще поиска тя да те отнеме,

ще поиска и аз да и се дам,

колко ли неща след теб ще вземе,

докато остана сам, пиян, съдран.

Започна ли да те обичам,

магия пуска тъмните завеси,

събуждам се в ирония, себичен

и не виждам чужди интереси.

Ах, колко малко ми остана

да обичам, да се сдобия с рана.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.