Ирпния
938
0
0
Всичко в теб говори за любов,
а с нея си говорим на един език.
Знаем се добре, но не съм готов
да те поделя дори за кратък миг.
Ще поиска тя да те отнеме,
ще поиска и аз да и се дам,
колко ли неща след теб ще вземе,
докато остана сам, пиян, съдран.
Започна ли да те обичам,
магия пуска тъмните завеси,
събуждам се в ирония, себичен
и не виждам чужди интереси.
Ах, колко малко ми остана
да обичам, да се сдобия с рана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Станиславов Все права защищены
