Sep 23, 2018, 10:13 AM

Ирпния 

  Poetry
580 0 0

Всичко в теб говори за любов,

а с нея си говорим на един език.

Знаем се добре, но не съм готов

да те поделя дори за кратък миг.

 

Ще поиска тя да те отнеме,

ще поиска и аз да и се дам,

колко ли неща след теб ще вземе,

докато остана сам, пиян, съдран.

 

Започна ли да те обичам,

магия пуска тъмните завеси,

събуждам се в ирония, себичен

и не виждам чужди интереси.

 

Ах, колко малко ми остана

да обичам, да се сдобия с рана.

© Никола Станиславов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??