Исках само да те погаля,

да погледва в очите ти.

Да ти кажа и помоля,

вярвай в мечтите  си.

Ти реши гръб да ми обърнеш,

в болката си да се скриеш.

Там намери своята утеха,

там реши да си щастлив.

Времето бавно се тътри,

часовника се ниже, пълзи.

Напразно чакам да чуя,

любимия глас с мечти.

Утрото тихо ме буди,

слънчицето ми казва стани,

но главата тежи и боли,

а тялото сякаш бетон.

Дали ще има хубави дни ?

Дали радостта ще се върне ?

Дали отново светът ще е хубав?

Дали отново кръвта във вените ще кипи ?