30.09.2016 г., 7:48

Исках само да те погаля

774 0 0

Исках само да те погаля,

да погледва в очите ти.

Да ти кажа и помоля,

вярвай в мечтите  си.

 

Ти реши гръб да ми обърнеш,

в болката си да се скриеш.

Там намери своята утеха,

там реши да си щастлив.

 

Времето бавно се тътри,

часовника се ниже, пълзи.

Напразно чакам да чуя,

любимия глас с мечти.

 

Утрото тихо ме буди,

слънчицето ми казва стани,

но главата тежи и боли,

а тялото сякаш бетон.

 

Дали ще има хубави дни ?

Дали радостта ще се върне ?

Дали отново светът ще е хубав?

Дали отново кръвта във вените ще кипи ?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...