30.09.2016 г., 7:48

Исках само да те погаля

780 0 0

Исках само да те погаля,

да погледва в очите ти.

Да ти кажа и помоля,

вярвай в мечтите  си.

 

Ти реши гръб да ми обърнеш,

в болката си да се скриеш.

Там намери своята утеха,

там реши да си щастлив.

 

Времето бавно се тътри,

часовника се ниже, пълзи.

Напразно чакам да чуя,

любимия глас с мечти.

 

Утрото тихо ме буди,

слънчицето ми казва стани,

но главата тежи и боли,

а тялото сякаш бетон.

 

Дали ще има хубави дни ?

Дали радостта ще се върне ?

Дали отново светът ще е хубав?

Дали отново кръвта във вените ще кипи ?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...