30 сент. 2016 г., 07:48

Исках само да те погаля

773 0 0

Исках само да те погаля,

да погледва в очите ти.

Да ти кажа и помоля,

вярвай в мечтите  си.

 

Ти реши гръб да ми обърнеш,

в болката си да се скриеш.

Там намери своята утеха,

там реши да си щастлив.

 

Времето бавно се тътри,

часовника се ниже, пълзи.

Напразно чакам да чуя,

любимия глас с мечти.

 

Утрото тихо ме буди,

слънчицето ми казва стани,

но главата тежи и боли,

а тялото сякаш бетон.

 

Дали ще има хубави дни ?

Дали радостта ще се върне ?

Дали отново светът ще е хубав?

Дали отново кръвта във вените ще кипи ?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...