Най-лесно е да съдиш ти,
най-лесно е да обвиняваш,
но попита ли се за миг дори –
пътищата ни, защо се разминават?
Аз толкова сгреших, че
„Грешница“ е моето име.
Но на себе си аз простих,
защото страшно много - нарани ме.
Не почувствах топлина,
не почувствах споделеност,
а беше моята мечта,
но превърна се във пепел тя.
Толкова ли много искам
в този свят суров - в който на почит е всеки един порок.
Където материалното е свято, а човешкото заровено в земята,
където блясъкът е - не в очите, а в парите.
Където лъскавото заслепява и лакомията мира не ни дава.
Искам малко светлина!
Искам си искрицата от любовта…
Искам си усмивката и споделеността!
Искам блага дума, която да топли моята душа…
Толкова ли много струва всичко това?
L.D.
© Лозена Димитрова Todos los derechos reservados