Искам
Най-лесно е да съдиш ти,
най-лесно е да обвиняваш,
но попита ли се за миг дори –
пътищата ни, защо се разминават?
Аз толкова сгреших, че
„Грешница“ е моето име.
Но на себе си аз простих,
защото страшно много - нарани ме.
Не почувствах топлина,
не почувствах споделеност,
а беше моята мечта,
но превърна се във пепел тя.
Толкова ли много искам
в този свят суров - в който на почит е всеки един порок.
Където материалното е свято, а човешкото заровено в земята,
където блясъкът е - не в очите, а в парите.
Където лъскавото заслепява и лакомията мира не ни дава.
Искам малко светлина!
Искам си искрицата от любовта…
Искам си усмивката и споделеността!
Искам блага дума, която да топли моята душа…
Толкова ли много струва всичко това?
L.D.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лозена Димитрова Всички права запазени