28 нояб. 2024 г., 14:16

Искам

635 1 1

Най-лесно е да съдиш ти,

най-лесно е да обвиняваш,

но попита ли се за миг дори –

пътищата ни, защо се разминават?

 

Аз толкова сгреших, че

„Грешница“ е моето име.

Но на себе си аз простих,

защото страшно много - нарани ме.

 

Не почувствах топлина,

не почувствах споделеност,

а беше моята мечта,

но превърна се във пепел тя.

 

Толкова ли много искам

в този свят суров -  в който на почит е всеки един порок.

Където материалното е свято, а човешкото заровено в земята,

където блясъкът е - не в очите, а в парите.

Където лъскавото заслепява и лакомията мира не ни дава.

 

Искам малко светлина!

Искам си искрицата от любовта…

Искам си усмивката и споделеността!

Искам блага дума, която да топли моята душа…

Толкова ли много струва всичко това?

 

L.D.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лозена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...